Така се празнува народ, който обича себе си
17. Май определено е най-големият национален празник в Норвегия. Какво всъщност се е случило на 17 май 1814 г. в Норвегия, как се е случило, какво празнуват норвежците и защо този ден е толкова важен за тях? И защо стачката на норвежките журналисти е толкова болезнена тази година?
Честванията на 17 май означават за Норвегия както празник на независимостта, така и окончателната победа на конституционализма в страната. От 1380 г. Норвегия, дотогава независимо кралство, е обединена в уния с Дания. Постепенно става все по-част от Дания, а всички централни офиси са в столицата Копенхаген. Норвегия, но особено от началото на 19в more призова някои офиси да бъдат преместени в Норвегия. Ставаше въпрос основно за университета и банката. През 1807 г. Дания се присъединява към Наполеон по време на Наполеоновите войни, но това накърнява интересите на норвежката част от страната, която е напълно зависима от търговията с най-големия враг на Наполеон - Англия. Настъпиха трудни години за Норвегия и имаше редки гласове Норвегия да се обедини с Швеция, която беше част от антинаполеоновия съюз от 1809 г. и се опитваше да придобие Норвегия. Най-накрая той успя в това през януари 1814 г., когато Дания трябваше да се откаже от норвежката част на страната, която беше придобита от шведския крал.
Норвежци, начело с датския принц и в Норвегия от Кристиан Фредерик, те се опитаха да обърнат съдбата на Норвегия и да получат независимост. Първоначалните усилия на датския принц да стане абсолютистки наследствен монарх не намериха подкрепа в Норвегия и Кристиан Фредерик беше изправен пред искането на норвежците за създаване на конституция. Най-накрая той се съгласи с тези искания и свика Райхстага, чиято най-важна задача беше подготовката и приемането на конституцията и избора на крал.
17. През май 1814 г. Кралското събрание на Норвегия приема първата норвежка конституция и избира датския принц, регент Кристиан Фредерик за крал на Норвегия.Конституцията съдържа много елементи от други конституции от онова време, които са и разбира се няколко чисто норвежки статии. Като цяло конституцията беше силно демократична и според тогавашните стандарти голям процент норвежки мъже получиха право на глас.
Това усилие на норвежците за независимост не остава без отговор и норвежците се присъединяват към съюза с Швеция през лятото на 1814 г. Бъдещият крал на Швеция Карл Йохан от своя страна се съгласи, че след определени промени норвежците могат да запазят конституцията и да получат висока степен на самоуправление. Разбира се, конституцията е променяна и допълвана няколко пъти по-късно, но все още е валидната конституция на Норвегия. И затова този ден все още се празнува буйно.
Кралски традиционно на 17 май той стои на балкона на Royal Castle Slottet в Осло, откъдето маха на преминаващата тълпа, особено сутрешното детско шествие е много популярно. Castle Slottet се намира в центъра на града и е на хълм, главната улица Карл Йохан се отваря към него. Честванията разбира се са най-големите в Осло, но със сигурност са по-традиционни в най-норвежкия град в света Берген.
Празненствата във втория по големина град Берген също имат своите специфики. В Берген маршовете на детските хорове от града, т.нар buekorpser, които съществуват от средата на 19 век. Тези корпуси маршируват заедно със знамето маршируват и барабанят в ритъма. Всеки хорът е обвързан с определен градски квартал. На 17 май хората маршируват в униформи, момчетата са въоръжени с дървена пушка и маршируват според указанията на най-възрастния ръководител на групата. През първите години buekorpser бяха много популярна част от празненствата, но в течение на няколко години гласовете, критични към войнствения им вид, постепенно станаха по-силни и по-чести.
В наши дни buekorpser отново са много популярна част от празненствата, хоровете на момчетата репетират марша през цялата година и присъствието им се приема най-вече много положително в Берген. Но особено човек, който не страда от бергенски патриотизъм, най-често поклаща глава, той вижда малки момчета да маршируват с дървени пушки на раменете си.
Друг специалитет на Берген с дълга традиция е изкачването на висок стълб (klatrestange), на върха на който са окачени различни предмети. Задачата е да се изкачи чак до върха, а това, което човек може да носи със себе си до дъното, е негово. Задачата изобщо не е толкова проста, колкото изглежда, колоната понякога се рисува, за да се плъзга повече.
Днес, когато празнуването на 17 май вече е масов празник, включващ всички норвежци, вместо разширяване на празника, акцентът е върху това какви ценности трябва да представи празникът. Какво онези общонорвежки ценности, които трябва да обединяват всички хора, живеещи в Норвегия? Дали традиционните ценности и начини на празнуване са обвързваща сила и обект на празнуване, или те нямат какво да кажат на днешните норвежци и се прави опит да се консолидира норвежката нация с някои по-актуални и модерни лозунги. Тези въпроси вероятно ще се появяват все по-често и ще съпътстват празненствата години наред. Днешна Норвегия е комбинация от двете тенденции, от една страна, самоуверена и модерна държава, която се опитва да направи голяма промяна в световен мащаб, преплетена, но от друга страна, с огромен традиционализъм, патриотизъм и и пълна интроспекция.
17. Май 2018 г. ще бъде белязан от стачка на норвежките журналисти. Не, те не стачкуват за свобода на словото и дори не се борят с директора на държавната телевизия. Те искат (изненадват света) по-високи заплати и повече време за качествена работа. За много норвежци, свикнали с целодневно предаване на живо и кадри от тържества в Норвегия, немодерираните кадри изключително от столицата ще бъдат шокиращи. Също така трябва да призная, че когато тази сутрин пуснах радиото и вместо традиционните патетични изказвания за норвежката уникалност зазвуча норвежки поп, се почувствах странно. Нещо се случва в Норвегия.
<стр подравняване;">Източник на статията: https://bubo.sk/blog/17-maj-v-norsku-1
Автор на статията: Jozef Zelizňák